... ИЛИ ПРЕСКУНДАЦИТЕ НА „ВЕЧНАТА БЛАГОДАРНОСТ„ 

                                       СПОРЕД  ЗАПОВЕДТА НА ЩУКАТА ...

       Ето едно професионално мнение, това на проф.дин СВЕТЛОЗАР ЕЛДЪРОВ.


В НАЧАЛОТО НА ПРЕХОДА НАСТЪПВАТ РЕДИЦА СЪТРЕСЕНИЯ И ПРОМЕНИ В ПРАЗНИЧНИЯ КАЛЕНДАР. КАК ПРОТИЧАТ ДЕБАТИТЕ КОИ ДА БЪДАТ НОВИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И СПОРЕД КАКВИ КРИТЕРИИ СЕ ИЗБИРАТ ТЕ? КАКВИ СА ПОЗИЦИИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОРИ?  

Датата 19 февруари отбелязва подписването на Санстефанския мирен договор и символизира победния край на Руско-турската война от 1877-1878 г. и освобождението на част от българските земи. Същевременно това е най-висшият по ранг официален държавен празник на Русия, който чества интронизацията или възцаряването на император Александър ІІ на руския престол. Неслучайно на същата дата – 19 февруари – през 1861 г. е отменено крепостното право в Русия, заради което Александър ІІ е удостоен с прозвището „Освободител“, а през 1878 г., пак в негова чест, е сключен и Санстефанският мирен договор. За първи път празникът е честван в България още през 1879 г., по време на временното руско управление, а след това преминава в официалния държавен календар на Българското княжество. Първият по ранг празник тогава в него е 17 април – датата, на която Учредителното събрание в Търново през 1879 г. избира за български княз Александър І (Батенберг). И тук има преднамерено търсена символика, защото тази дата всъщност е рожден ден на руския император Александър ІІ Освободител, също официален празник от руския държавен календар. Изобщо по времето на княз Александър І официалният календар на Княжество България съвсем естествено и закономерно носи родилните петна на празнично-обредната система на своята освободителка. За това и Празникът на Освобождението тогава се чества подобаващо тържествено.

Преминаването на престола в княз Фердинанд и прекъсването на дипломатическите отношения с Руската империя оказват ли влияние върху отбелязването на празника?

Първата официална промяна в държавния календар всъщност е извършена скоро след интронизирането на княз Фердинанд. Още през 1887 г. той въвежда династичните си празници в държавния календар на мястото на празниците на детронирания си предшественик. Пръв по ранг празник е денят на неговата интронизация – 2 август. Празникът на Освобождението запазва мястото си в официалния календар, но през първото десетилетие от управлението на княз Фердинанд, заради кризата в руско-българските отношения, не се чества така тържествено, както при неговия предшественик. След подобряването на отношенията с Русия през 1896 г. честването на 19 февруари става по-ентусиазирано. Най-много за масовизирането на Празника на Освобождението допринася Върховният македоно-одрински комитет, който го избира за свой патронен празник и го превръща в символ на борбата за национално обединение. С откриването на Паметника на Цар Освободител в София през 1907 г., точно пред парадния вход на Народното събрание, той се превръща в един от символите на всенародното преклонение.

КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ КЪМ ПРАЗНИКА ПРЕДИ И СЛЕД КАТО ВЗИМА ВЛАСТТА В СТРАНАТА? КАК СЕ ОТБЕЛЯЗВА ДЕНЯТ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ?

Българската комунистическа партия, създадена през 1919 г., наследява и доразвива тесняческата представа за празника като възхвала на руския царизъм. За отношението на БКП към Празника на Освобождението най-добре свидетелства адската машина, взривена в столичния театър „Одеон” навръх 3 март 1922 г. Точно за празничния ден там била насрочена сказка на руски журналист-емигрант за стара и нова Русия.

След 9 септември 1944 г. БКП използва всички ресурси на тоталитарната държава, за да изтрие от съзнанието на българина и най-малката следа от официалната празнична символика на предишната епоха. Най-важният празник в календара става 9 септември под името „Ден на Свободата” – той е център на идеологическата и политическата гравитация, около която в продължение на 45 години ще се въртят всички други официални и неофициални празници. Всъщност Трети март остава извън официалния празничен календар. Изключение е направено само за 100-годишнината на Освобождението през 1978 г., когато 3 март извънредно е обявен за неработен ден. През тези години обаче Празникът на Освобождението е изчистен изоснови от автентичното си съдържание като символ на националното освобождение и обединение, и се инструментализира политически и идеологически единствено като символ на „вечната” и „нерушима” дружба между България и СССР

.... ДО ТУК С ДУМИТЕ НА ПРОФ. ДИН СВЕТЛОЗАР ЕЛДЪРОВ ... ОСТАНАЛОТО ГО ПОМНИМ.

МАКАР, ЧЕ ТРЕТИ МАРТ Е ПРЕДЛОЖЕН ЗА НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК ОТ БКП-БСП ПО ВРЕМЕТО НА ПРЕЗИДЕНТИТЕ Ж.ЖЕЛЕВ, П. СТОЯНОВ, ЧЕ И ПРИ Г. ПЪРВАНОВ ЗА ТЯХ ТОВА БЕШЕ НАТРАПЕН ПРАЗНИК - „РОЖДЕННИЯТ ДЕН„ НА ЖЕЛЕВ ... ХА-ХА-ХА... ТОВА БЕ НАЙ-ТИРАЖИРАНАТА ПРОСТОТИЯ.

ОПРЕДЕЛЕНО ИСТЕРЯСАХА НО С ОБРАТЕН ЗНАК  СЛЕД ВЛИЗАНЕТО НИ В НАТО И ЕС, И НАЙ-ВЕЧЕ ПРЕЗ 2013-14 Г.  А ОКОНЧАТЕЛНОТАЗИ ИСТЕРИЯ ДОСТИГНА ВЪРХЪТ С ИЗБОРА НА „НАТОВСКИЯ ГЕНЕРАЛ ЗА пРЕЗИДЕНТ.

И ТОВА АКО НЕ СА „ПРЕСКУНДАЦИ„ ЗДРАВЕ МУ КАЖИ ... ЗА ПАМЕТ НЯМА ДА ГОВОРИМ, ТО Е СЪВСЕМ ДРУГА МАТЕРИЯ И ХИЧ НЕ Е ЗА ТОЗИ СЛУЧАЙ.

 

Аз, като добър българин почитам 3-ти март, отдавам дължимото на всички войни от народите участвали в тази война макар, че него смятам за удачен ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТА.

Няма как дори да си помисля да подмина някой независимо, че бойното знаме е било едно, руското... Някои от тях днес си и имат свои флагове.

Днес е ден в който трябва да почетем и едни други българи дали живота си за България, тези от 1918 г.

Слава на героите...

ПП.Съвсем настрана оставям онези които са се отнасяли към този ден конюктурно и са го неглижирали, и обругавали дори от трибуната на НС ... съвеста им, си е тяхна могат да си я валят както си искат...

"Съвсем настрана оставям онези които са се отнасяли към този ден конюктурно и са го неглижирали, и обругавали дори от трибуната на НС ... съвеста им, си е тяхна могат да си я валят както си искат."

НЯМА БЪДЕЩЕ!

... ДНЕС МИ Е ПРАЗНИЧНО И ИСТОРИЧЕСКО И СЪВСЕМ ВЕЛИКОДУШНО ЩЕ ТИ ЦИТИРАМ НАЧАЛОТО ОТ КЪДЕТО СЪМ ЦИТИРАЛ;

„ Професор Елдъров, можете ли да разкажете повече за традиционната празнично-обредна система в България след Освобождението? Какво провокира любопитството Ви да надникнете в нея?

Мога, разбира се, но за да бъде разказът пълен и изчерпателен, ще ми трябва не интервю, а монография, върху каквато действително работя. Интересът ми към Българския национален календар или празниците в официалната държавна празнично-обредна система на България от Освобождението до наши дни се породи някак естествено и закономерно, като пресечна точка на моите изследвания в областта на националната, военната и църковната история. Първата ми статия, представена преди това като доклад в една конференция, е от 2004 г. и е посветена на Празника на победите – 15/27 ноември, първият български военен празник, който се ражда от Сръбско-българската война. След това съм изнасял доклади и публикувал статии за историята и на други празници, като Деня на Независимостта – 22 септември, Празника на Славянската писменост и българската култура – 11/24 май, Празника на Съединението – 6 септември и т.н. Правил съм и паралели с празнично-обредната система на съседни балкански страни. Най-пълно засега тази тема съм развил в студията „Душата на един народ: Българският национален календар от 1878 година до наши дни“, публикувана в т. ІХ на Дриновски сборник за 2016 г., съвместно издание на БАН и Харковския държавен университет. Това всъщност е матрицата на моята бъдеща книга и от нея може да научите повече за историята на официалната държавна празнично-обредна система на България. „

... Е, ИСКАТЕ ХАБИЛИТИРАНИ АВТОРИ, ИМАТЕ ГИ ... КАКВО ПОВЕЧЕ ...

... СЛАВА НА ВСИЧКИ ОСТАВИЛИ КОСТИТЕ ЗА ДОБРОТО СИ НА ТАЗИ НАША ЗЕМЯ ... така е честно. ...