Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2021 23:37 - Източноазиатците произхождат от експанзия преди десетки хиляди години
Автор: russofil Категория: История   
Прочетен: 995 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
(току що ми попадна интересна статия и реших да я споделя /извинете за нескопосания превод/ в опит да подтикна блогъри като Добродан да престанат да разпространяват пан-тюркската теория за произхода на българите. Без да успеят да докажат, че езика на българите е бил тюркски пан-тюркските пропагандисти отлично знаят, че е безсмислено да предявяват претенции за тюркски корени към хуните. Пан-тюркската теория е отхвърлена от световно водещи археолози, историци, лингвисти и етимолози преди повече от 100 години, за някои от които съм писал преди. Произхода на хуните, дедите на българите, е от черноморските степи и в никакъв случай езика им не е бил тюркски, нито пък са пристигнали от Китай, както пан-тюркистите твърдят.
От блога на Добродан личи, че липсата на познания по западни езици го ограничава и той се оповава предимно на руски източници. Аз нямам добро мнение за публикации от руски учени, не защото те нямат талантливи специалисти, а защото в Русия никога не е имало независима наука, всичките им творби се цензурират и модифицират под завелята на государя - батюшката цар, другаря полит-комисар или олигарха днес, а стратегията на Русия от 200 години не се е променила: Чрез "освободителни" военни операции Черно море да стане вътрешно море за Руската империя/СССР. Българското черноморие е важна част за завладяване на Проливите и затова бяхя водени руско-турските войни на Балканите (самите историци от Руската АН твърдят че руско-турските войни не са имали освободителна цел), затова и СССР варварски нахлу, окупира и ограби неутрална България - парадоксаното е че все още по паметниците за руско-съветските окупатори се мъдри лъжата "освободители", а уж вече над 30 години се смятаме за демократична и независима държава, но това ясно показва кой продължава да поръчва музиката в България.
Не съм сигурен дали Добродан е отявлен русопитекофил, като голяма част от блогърите пишещи тук, но той не само се възхищава на пан-тюркската им пропагандна, но денонощно я превежда на български език и дори плаща за издаването и. Като ми остане малко време ще напиша специална статия за езика който хуните са говорили и този на който българите говорят днес, но с тази статия искам да посоча, че първоначалната посоката на езиковото влияние е станало от Запад към Изток (монголски, тюркски и т.н. езици), а не както Добродан твърди, че в зародиша на всички европейски езици лежи тюркски език.)

/за ранните миграции на културата Ямная за които става дума в тази статията съм публикувал географски карти в предишния постинг/

Изследователите отдавна обсъждат дали населението на Източна Азия от съвременните хора е станало главно по крайбрежен или вътрешен път. Отговорът вероятно е и двете. „Местните андамански островитяни от Бенгалския залив, местните тибетци, древните тайванци и древните и съвременните японци произхождат от дълбоко споделено родословие, разделено от други източноазиатски родове преди повече от 40 000 години“, казва Дейвид Райх, съпредседател автор на изследването, който е професор по генетика и еволюционна биология на човека в Харвардския университет и изследовател на Медицинския институт Хауърд Хюз. "Най-простият начин да се обясни това е, ако някои от най-ранните съвременни хора в Източна Азия се разпространяват по крайбрежен път, свързващ Югоизточна Азия, крайбрежен Китай и Японския архипелаг." За разлика от тях, 40 000-годишният индиан Tianyuan - заедно с днешния и ранния холоценски народ от Монголия и басейна на река Амур - извличат почти цялото си потекло от различно ранно разделяне. Тази линия вероятно се разширява с вътрешен път и допринася в най-голяма степен за древните монголци, хората от басейна на река Амур и ранните фермери от регионите на Западно Ляо и Жълтата река.

Как източноазиатското население трябва да бъде такова, каквото е днес

Днес в Източна Азия има доста висока степен на генетична хомогенност, отразяваща смеси от дълбоко разделящи се линии, които са се появили особено през последните десет хиляди години. За да свърже популационната структура на днешните източноазиатци с древни родове, съавторът на автор Chuan-Chao Wang, директор на Института по антропология към университета в Ксиамен, ръководи колекция от данни за мащаб на генома от 383 души от 46 различни популации от Източна Азия. Изследователският екип също така генерира данни за геномни древни ДНК от 166 индивида от континентален Китай, Тайван, Монголия, Япония и Русия, на възраст преди около 8000 години. Уанг ръководи статистическия анализ на тези данни, заедно с предварително публикувани данни от други изследователски групи, за да разбере как древните и съвременните хора са били свързани помежду си. Кажете Уанг: „С модерни и древни данни с висока разделителна способност можем да свържем точките между древни и съвременни източноазиатци.“

Тестване на степента, до която съвременните езикови разпределения отразяват древните земеделски разширения

Нарастването на гъстотата на населението в и около центровете за опитомяване създава демографски разширения, които по принцип биха могли да разпространят хората и езиците. Авторите тестваха няколко хипотези за това дали конкретното разширяване на земеделието е свързано с разпространението на езика.

Първата е „трансевразийската хипотеза“: теорията, че езиците на монголските, тюркските, тунгуските, корейските и японските фамилии могат да произхождат от протоезик, свързан с разрастването на ранните фермери на просо около река Западен Ляо в североизточен Китай. Проучването потвърждава споделена генетична връзка между днешните хора, говорещи трансевразийски езици: всички те имат големи пропорции от родословието от дълбоко разделящата се линия, свързана с Тианюан. Тази връзка обаче датира от преди разширяването на земеделието, тъй като говорещите монголски, тюркски и тунгуски нямат характерната смесица от древни родове, която е подпис на фермерите от река Западна Ляо. Въпреки това фермерите от река Западна Ляо изглеждат отличен кандидат за населението с първичен източник за днешните корейци и японци.

Втора хипотеза се отнася до произхода на китайско-тибетските езици. Авторите показват, че по-голямата част от родословието както на тибетците, така и на хан китайците произхожда от популация, тясно свързана с фермерите от Жълта река, живели около 3000 г. пр. Н. "Откритията показват, че неолитните фермери, отглеждащи просо от лисича опашка в басейна на Горна и Средна жълта река, са се разширили на югозапад към Тибетското плато, за да разпространят днешните тибетско-бурмански езици, и на изток и юг към Централните равнини и източния бряг, за да разпространят синитски езици, включително лингвистичният предшественик на китайския хан ", казва съавторът на автор Хуцин Джанг, професор в университета Сиан Джаотонг, Китай.

Трета хипотеза се отнася до разпространението на езици и оризовъдството. Предишният древен анализ на ДНК корелира разпространението на оризовъдството в Югоизточна и Южна Азия с австроазиатските, тай-кадайските и австронезийските езици. Чрез моделиране на различни местни групи от южен Китай, това проучване укрепва връзките с тези различни езикови групи.

Как се срещнаха и смесиха народите от Западна и Източна Евразия

Монголия попада близо до източната крайност на Евразийската степ, а археологическите доказателства показват, че през последните десет хиляди години регионът е бил канал за културен обмен между Източна и Западна Евразия. Например, културата на Афанасиево, продължение на степната скотовъдна култура на Ямная, повлия на Монголия около края на третото хилядолетие пр. Н. Е., Въпреки че за разлика от Европа, където родословието на Ямна стана трайно установено след първото му пристигане, почти пълно изместване от родословието, донесено от тези мигранти, се е случило в Монголия след упадъка на културата в Афанасиево. Поразително е, че родословието от първоначалната експанзия на Ямная оцелява в Северозападен Китай поне през желязната епоха. "Това увеличава правдоподобността на теорията, че разширяването на Ямна е вектор на разпространение, не само на предците на всички говорими индоевропейски езици, но и на ранните разклонени тохарски езици, засвидетелствани от писмени сведения в Западна Китай от желязната епоха, "казва съ-старшият автор Йоханес Краузе, професор и директор в Института за еволюционна антропология на Макс Планк в Лайпциг, Германия.

„Нашият анализ документира и последващите въздействия от запад върху Монголия“, казва съ-старшият автор Рон Пинхаси от Виенския университет. „Едно от тях върна родословието на Ямна в Монголия повече от хилядолетие след появата му, този път смесено с около трети произход от европейските фермери“. Pinhasi добавя: "Другото въздействие от запад започна преди около 4500 години, като доведе до предци по вътрешноазиатския планински коридор, свързан с хората в Иран и Централна Азия. Въпреки това, този произход е донесъл само преходен ранен принос за популациите в Монголия и Западен Китай , и не се появява отново в нашето древно ДНК време от две хилядолетия. "

Тук ще намерите оригинала:
https://www.mpg.de/16470802/0222-evan-genomic-insights-into-the-origin-of-pre-historic-populations-in-east-asia-150495-x



Гласувай:
1



1. dobrodan - Никога и на никого не съм плащал да издава каквото и да било, нито пък някой на мен.
23.02.2021 12:53
Постингът ви издава тотално непознаване на което и да било от старата история.
Като за начало може да прочетете изданията на "конкуренцията" например, а съм дълбоко убеден, че не сте ги и побутнал. Което не ви пречи да пишете явни неистини.
Можете ли да обясните защо Култура Ямная е наречена с тюркоезичен термин например?
Какво е Йомала и къде се намира?
Защо носите "име" и имате "имена"?
За езика на хуните може да си направите справка при тюрколозите. АБСОЛЮТНО СТАР ТЮРКСКИ ЕЗИК, дори има надписи по съда на Дингезих.
И така: Атила - тюркоезично име.
Ирник - тюркоезично име.
Аспарух - тюркоезично име.
Тервел (Тербел) - тюркоезично име.
Боян - тюркоезично име.
М(Б)уртаг - тюркоезично име.
Ще пусна цитат. Ако изтриете коментара ми, ще направя цял постинг при мен.
"През последната трета на 3-то хилядолетие пр.н.е., Kурганната култура започва да прониква също и от Северен в Южен Кавказ, през прохода Дербент (Дагестан), но и на запад покрай бреговете на Черно море към Балканите и Централна Европа. Това са миграционни вектори на културно разширение и може да бъдат лесно проследени по курганите край Новотатаревка и аул (село) Утамуш в Дагестан. Археолозите от северокавказките райони са единодушни, че курганната култура по тези места се появява внезапно, като едно напълно чуждо явление за местните архаични и малобройни племена (ако изобщо поселенията са съществували в някакъв организиран вид), което и доказва, че тя е директно привнесена, при това достатъчно бързо, активно и масово през един сравнително кратък период, за да се наложи и доминира в следващите хилядолетия.

Във всеки случай, по това време генетичната карта е с преобладаваща честота на Hg J2 в Мала Азия и на палеоевропейските Hg I и Е на Балканите, като особено в Югоизточна Европа „свиването” на палеоевропейските поселения се осъществява по-късно, след началото на „втората вълна” от преселението на носителите на Курганната култура – Hg R1b.

Знаем, че и заселването на Америките започва преди около 40 хиляди години от Алтай и продължава на три етапа, като втория е преди 20 хиляди години, а третия, вероятно, започва преди около 18 хиляди години, т.е., малко преди образуването на Беринговия проток.

Сега да обърнем внимание и на други традиции които доказват, че българите никога не са принадлежали към иранските народи. Погребването на по-знатните хора обикновено се извършва заедно с техните коне. Тази практика е била характерна за българите, но е абсолютно нетипична и неизвестна за иранските народи. Широко известното и практикувано сред българите от мъжки пол бръснене на главите с оставянето на сравнително дълга плитка (чуб, чомбас, чумбас, чембас или също кика, къйка) – напълно непонятна и неизвестна практика сред иранците, но разпространена сред пратюрките, включително и траките. Масовото използване на жертвени камъни с отвори за гадаене върху тях е типична шаманистка практика при тенгрианите-пратюрки и се посвещава на Тангри/Тангра, а не на ирански божества.

Задължителните жертвоприношения на коне и кучета преди война, както и произнасяне пред конете и кучетата на специални за случая молитви – една практика напълно неизвестна сред иранците и ираноезичните народи. Няма нито едно доказано общо божество между иранци и българи. Гадание по руни и тамги и т.н., все практики, които са неизвестни за иранските народи, но са масова практика сред пратюркските и не-иранските.

Всички текстове, запазени на т.н. „аланска руническа азбука” (напр. „Зеленчукските надписи” и т.н.) са разчетени единствено чрез тюркски езици. Предполагаемите от някои изследователи „ираноезични надписи” сред земите на саките, като например известните такива от Иссик курган (5-ти в.пр.н.е.) се превеждат единствено посредством тюркски език. Същото се отнася и за езика на аланите, така широко оставил и съхранил стотици свои думи сред испанския и португалския език и до днес – всички тези думи имат тюркска етимология и се превеждат най-добре чрез съвременния балкарски тюркски диалект.

Нещо повече – самите перси (иранците) използват първоначално клинописно писмо, преди през 2-ри век пр.н.е. да създадат новата си азбука, използвана като такава в мюсюлманските текстове през 7-ми век от н.е. „Твърде” любопитно как и по какви обективно-логични причини вероятно други ираноезични в региона още от „най-дълбока” древност биха усвоили и използвали въпреки очевидното „неудобство” при това и „масово” руните?

Друг интересен пример е специфичното изработване и оформяне на бойното знаме във вид на конска опашка (опашки) – типична практика единствено сред пратюрките и тюрките, но абсолютно непрактикувана и неизвестна сред ираноезичните народи. Няма нито едно сведение, предание или документация останали от ирански или ираноезични народи, дори и минимално подсказващи за съществуването на подобна практика сред тях.


Повечето от тюркските народи (единствено тюркски народи) са съхранили своите исторически тамги, дори до кланово и семейно ниво (сред които и булгарите). Археолозите идентифицират древните тамги изключително с географията на евразийските номади-скотовъди и селдователно съответно сред пратюркските и трюкските, но не и сред иранските. Индо-иранците, индусите, персите и брахманите нямат абсолютно никакви исторически доказателства или свидетелства, нито дори спомени за тамги. Интерпретациите за ирански тамги (свързани със скити и саки, сармати и алани) през последните години бяха категорично отхвърлени. Доказано е безспорно, че ираноезичните народи нямат собствено-оригинални тамги, а нарочените за „ираноезични” носители на такива, като скити, сармати, саки, алани и т.н. се оказа, че са били абсолютно и тотално преобладаващо тюркоезични, особено след разчитането на Зеленчукските надписи, на надписите от Иссик курган и анализите на аланските думи сред испанските и португалските езици. Например произхода на владетелската тамга на Денгизих (по-голям брат на Ирник/Ернак) безспорно се доказа, че е от района на Монголия и т.н.

„Индоариите” не пренасят най-съществените традиции на конните номади от курганните култури на Индийския субконтинент. Дори и по тези „косвени ориентири” става напълно ясно, че „курганците” не са прото-индоевропейци или индоевропейци, т.е. Курганната култура в Европа е фактически тюркизация на континента, а не „индо-европеизация”. Подвижното номадско общество със своето съответно и мобилно имущество не би могло да съществува дори в най-архаична организационна форма без кодифицирани средства за идентификация на собствеността, обособено на стадата животни. Пратюркските номади започнали да използват тамгите за идентифициране на собствеността. Тази каталогизация притежава ясна система и е описана много подробно за пратюркските и тюркските племена. Тюркските тамги се откриват почти в цяла Евразия. Древните и традиционно скитски територии в Крим и Добруджа се отличават с голямо богатство и разнообразие на тамги. Откритите такива и някои подобни в „елитни погребения” сред други нетюркски народи са очевидни заемки, но не и традиция. Това са единствено династичните тамги, които напълно произволно и без доказателства се приписват на „ираноезични” народи, а фактически са били притежание на тюркските управленски елити.

Невъзможно е титлата „хан” да се конвертира в „кан”, защото титла „кан” никога не е съществувала.

Няма „именник на българските канове”. Има „хан листа”, описана по-късно като „именник”. Никъде обаче не се забелязва титлата „кан”. „Кан” може, макар и сравнително рядко, да се изписва единствено като „каан” поради спецификата в произношението на титлата „каган”, където G (с ударение) e буква, която е т.нар. „мека Г” и след гласна леко се удължава, но не се чете. Тази буква няма и определен звук. Тя обозначава, че гласната пред нея се явява „дълга”. В съчетание с гласни от първи ред, „меката Г” се произнася и като „й”. Следователно изобщо записана дума във вариант „каган” се чете „каан”. Понякога авторите записват думите така, както ги произнасят – напр. вместо „каган” – „каан”, пропускайки „меката Г” и особено когато “поднасят” думата чрез друга азбука (има различни вариации, сред които напр. “каган” за Борис I, “гаган” за Петър Делян и др.). Никога и никъде в историческите свидетелства не е открита и записана титлата „кан” (изключение е оригинално-монголската qaаn/хаан, възприета по-късно като “хан”). Неубедителни за “кан” са и вариантите на “канасюбиги” поднесени и тълкувани като “оригинални”, но чрез гръцка азбука. Подобно е и изписването на “canes” върху т.нар. “медальон” на Омуртаг, което е в очевидно латинизирана форма. Сред иранските народи също е напълно неизвестна подобна “титла”.

Най-вероятно една от оригиналните булгарски титли е ясно написаната „кинк” върху „блюдото” на Денгизих (Денгиз, втори син на Атила и по-голям брат на Ирник /Ернак). Титлата се различава несъществено от други хунски титли, като например „кингу”, изписани върху т.нар. „турански хунски монети”. Очевидно титлата „кинк” е внесена в Европа и сравнително бързо, векове преди основаването на Дунавска България се превръща в „кинг”, загубвайки значението си за последвалите булгарски държавности.

Надписът върху пръстена на Кубрат се чете отгоре-надолу подобно всички хорезмийски (доислямски) монети, също така и отдясно-наляво. Известно е, че правилата на старотюркската графика изключват честата употреба на гласни и така съгласните се пишат слято, като напр. в този надпис-монограм – br.



Kbrt kingg

Следователно Kubrat king завършва с g, което го отнася в старотюркски език във формата на винителен падеж по отношение съществителното и с афикс за принадлежност (А. Мухамадиев и др.).

Във всички случаи, древните оригинално-булгарски титли би трябвало да се търсят в рунически надписи, а не предимно сред гръцки.

Съхранените български надписи на Балканите от епохата преди словенизацията и християнизацията доказват, че българите са говорили на огур-тюркски език. Този език е съхранен и до днес и се говори от чувашите (Република Чувашия, Руска федерация, вж. изследванията на известния лингвист Владимир Василевич).

Нека видим само някои от тях.

Надписът от Равна, придружен от рисунка на кон: ALASHU ART TUI. В превод от чувашки – “лаша арат туй”, което означава “празник на породистите коне”, в смисъл “конни надбягвания”.

Древнобългарски епитафии от Плиска и Силистра.

ZENTI ASO E. На чувашки – “сунти асе”, което означава “памет на праха”.

ANZI ZERA ITZI ASO E. На чувашки – “анса сере ыйтса ас”, което означава – “отпускайки се в земята, спомняй си и питай”.

OHSI TZIT MA GILS. На чувашки – “охса сама килес” – „вдигни се в рая”.

Надпис от Преслав: TORTUNA PILE ZHOPAN. На чувашки “Тортуна пиле жупан” – “богосътворен, благословен жупан”, “божествен, благословен жупан”

И т.н.

Т.нар. „алано-българска” руническа азбука е огледална на древночувашката.
Черепът като трофей. Известно е от класическите автори за традициите свързани с черепа на враговете като трофей още сред скитите и траките (едни от наследниците на Курганната култура). Традицията има множество примери и сред хунну и хуните, като например главата на „аския” (кит. юечжи, т.е. „аси”) владетел убит от усунския кумно (вероятно от родове на динлинг) през 176 г. пр. н.е. и представена на шанюй Босхар (кит. Лаошанг – “стар и възвишен”). Известен е черепът на византийския император Никифор, изработен в чаша от българския хан Крум в 811 г. от н.е., черепът на княз Светослав превърнат в чаша от печенежкия (боснийски) Куря хан през 972 г. от н.е. и т.н. Това е още едно от многото доказателства, че българите не са от ирански произход. Традицията на купата за ритуално пиене от главата на убити владетели на противника е последователно доказана сред скити, хуни, българи, кангари-печенеги и много други тюркски племена.

Същото важи и за ритуала на свещената клетва, в който и двамата участници заедно пият „кървава напитка” от обща чаша, долепили лица „буза до буза”. Тези сцени са изобразени върху керамика или са записани подробно в хрониките, но никога не са практикувани от ирански народи. Изработването на чаша от черепа на убития враг, покрита със злато или сребро е абсолютно непозната практика сред иранските народи, но твърде известна сред българите и особено ясно демонстрирана от Крум хан.

Нито една от тези характеристики, като например традиционното почитане на предците, мечът като символ, пиенето от чаша изработена от череп, или пиене на кръв по време на клетва от такива специфични чаши не са отчетени сред индоиранците, индоевропейците, иранците, индийците и т.н.. Съществено доказателство за не-иранския произход на българите е една от основните легенди на скитите, изложени от Херодот, която буквално съвпада с пратюркския фолклорен епос „Keroglu” («Син на слепеца»). Епосът е известен сред огуро-булгарите като „Гербула” – от тюрк. “кьор” (останало разг. в словено-български език – „кьорав”) = сляп = гер и оглу = син = ула в съответните огузка и огурска форма, т.е. и в двата тюркски варианта – «син на слепеца”.

Формално, Херодот разказва историята на въстаналите роби в Скития. Според този разказ, наследниците на въстаналите роби били наричани “синове на слепеца”. Така „терминът” буквално ни е предоставен в „История” от Херодот. Булгар – скитският пример също е записан като легендата за Гербула = “син на слепеца” = огуз-тюркската форма на легендата като епос „Keroglu”. Тези примери са документирани и в някои от китайските хроники, което съответно ги потвърждава напълно. Иранската теория не може да обясни, как най-малко 30 тюркски народа са наследили един и същ скитски мит (дори в епоси, стихотворения, музикални произведения и оратории) за “децата на слепеца” (записан още от Херодот), но именно този мит отсъства и е напълно непознат в нито един ираноезичен/ирански или „славянски вариант”.

Следователно и съвсем очевидно според сведенията на палеогеографията, геногенеалогията, геногеографията, антропологията и палеолингвистиката булгарските (болгарските, българските) племена не са от ирански произход, нито имат нещо общо със „славянските народи”.


Ако ви харесва да се правите на глупак, не прехвърляйте, моля, от болната (си) глава върху здравата моя.

Титлите "кинг" и "куин" също са тюркоезични. Не знаехте ли? Нима?
Предлагам да почетете повечко - ако не при мен, то поне при Стоян Динков. Авторът предизвиква обриви по кожата на родолюбци като вас, така че си купете крем "Здраве" и смело напред.

Нищо не подкрепя тезите на немския професор. Затова се отказах да търся при западните автори.
За Ваше съжаление владея донякъде английски, но по интересуващите ме въпроси намерих само, че "българите са тюркско племе". Това устройва ли Ви?
Мен - категорично не.
Преди да продължите да ги редите недомаслени, предлагам да четете и при рускоезичните неруски автори. Ако не знаете руски език, може да ползвате преводите ми.
Вектор на културно разпространение от Запад на Изток НЕ СЪЩЕСТВУВА в исторически план.
Намерете си някое друго занимание, свързано с по-малко умствено натоварване.
Ако обичате, не ми приписвайте русофилия, защото ще изглеждате в очите на съблогърите ни леко "изостанал от тренда".
Тохар какво означава като дума, това поне можете ли да определите?
Задавам лесен въпрос. И днес има дума за птица, чието име извеждаме по същия начин.
Думата е налична в "Именника".
цитирай
2. russofil - Добродане, руските пан-тюркисти и пан-слависти са манипулатори на българската история
23.02.2021 22:04
dobrodan написа:
Постингът ви издава тотално непознаване на което и да било от старата история. Знаем, че и заселването на Америките започва преди


Dobrodan ще се опитам да ти помогна:
1) Етимологията е нож с две остриета. Атила и Аспарух лежаха в основата на пантюркистите но преди около 50 години бяха опровергани - името Атила е с германски корени, а Аспарух е с ирански. Водещи пантюркисти в света приеха факта и спряха да ги използуват, което показва, че източниците които чеетеш са или много стари или пропаганда, като руските ти ментори по въпроса.
2) Ти определено не се съобразяваш с епохите през които са ставали събитията - до 6-ти век от НОВАТА ера тюрките са населявали Източна Азия, което ни задължава да не смесваме населението на Западна Азия и Европа с по-късните пришълци като тюрките.
3) В статията която посочих генетичните изследвания са извършени върху останки на хора от централна и източна Азия от преди новата ера и авторите подкрепят хипотезата, че индоевропейските езици са потлияли на тщрките езици много преди тюрките да започнат да се преселват на Запад.
4) Титлата "хан" е една от опорните точни, но нито българите, нито пък техните предци хуните са я използували. Подобни нелепи заключения дадоха повода на едим френски сценарист и пишман 'историк' преди няколко века да направи извода, че тюркските хунг-ну които идват от Китай и се заселват в Пакистан са всъщност европейските хуни. Този същия театрален сценарист по подобен начин стига до заключението, че китайците са всъщност мигрирали на изток египтяни. Има редица панщтюркисти като тебе които разпространяват тези нелепости, един от тях е Atil.
5) друга опорна на пан-тюркистите е Тангра - това божество е било непознато на хуните (дедите на българите) преди миграцията на тюркските племена в източна Азия и Европа.

Аз отделих време и се запознах с твоите преводи, поне в частта която засяга хуните/българите, те се пропити от неверни твърдения като всяка политическа платформа, пан-славизма например.
цитирай
3. dobrodan - Помощ :)? Сериозно ли?
24.02.2021 09:12
Атила е познат под доста имена. Германците го наричат Етцел.......
Аспарух - вече ми додея да го пиша - Есперих или Есперерих.
Ас-барьiг. Или в днешния му смисъл - употребявам турцизъм :) - мушенгията-ас :).
Есперерих - ас-бар-арьiг. Важният, високо издигнат, почтен, уважаван......Ас.
Аси са били наричани тюркоезичните АЗИАТСКИ народи.
1. Етимологията следва да се разглежда до кореновите думи. Много важно е и кой е записвал звученето! Оставяме пантюркизма и всякакви "панове" настрана и търсим истината, каквато и да е била тя. Ментори нямам. Не изтъпявай, ако обичаш!
2. С несъобразяването на епохите аз нямам проблем. Такъв имат евроцентристите. Прочети Дроздов и пак ми обяснявай кой кога къде е живял. Омръзна ми да приканвам писачите да четат. Я ми обясни думата Евпатория за начало?
Откъде гърците ?! напълниха езика си с тюркоезични думи? А римляните?
Честа грешка е да бъркате племената "тюрки" с езика, наречен тюркски. Време е да се отличат едно от друго понятията!
3. Мога да ти докажа точно обратното, поне що се касае относно езиковите заемки.
Защо скандинавците са говорили и пишели на тюркски език?
Подсказвам: намериш ли руни у някой народ, не се съмнявай, че е бил тюркоезичен.
Динков може би неправилно смята, че титлата е била "хан". Записвана като "каган", "хакан". Най-рано у келтите е намерена думата - кеан или къан - кръв.
Като ти писах, че не ми се занимава с европейски автори, все съм имал нещо наум, нали така? Дали французите знаят що е то "франки - тарьi-ен-ак", "нормани - нур-ман-дьi" и всякаквите им там племена.....гали, дани, не ги помня всички?
5. Въпросът за Тангра е спорен по отношение на българите. Гарантирано сме обожествявали Слънцето и Луната - справка дедо Омуртаг, което в значителна степен се покрива с тълкуването на думата "балкар" от Дроздов.

Сега, понеже виждам, че не си разбрал насочеността на блога ми.
Българите не са ТЮРКИТЕ, за които си чел всякакви страхотии. Тюрките са късна реколта, но смятам, че участваме в етногенезиса им. Граница между тюркоезични народи и тюрките е Урал.

Отново препоръчвам да четеш Дроздов. Цялата книга, отделните части няма да ти свършат нужната работа.
Далеч не всеки рускоезичен автор е "русский славянин". Това разбираме ли го или не? При такива автори намирам неща, които в нито една западноевропейска енциклопедия няма да намериш.
Желая успех в четенето.
Тохарите ли? В Именника е записано "тох алтом". Или "петел" :):):). Токачка, изследователю, токачка.
Без да познавам културата им в тънкости, споделям, че в руски език има една дума "токарь". Означава "стругар". Излиза, че този народ е владеел по-фини занаяти и е бил на едно сравнително високо цивилизационно равнище.
Както много пъти вече съм писал - езикът не може да излъже.
До нови срещи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: russofil
Категория: Други
Прочетен: 153632
Постинги: 199
Коментари: 390
Гласове: 275
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031