Прочетен: 2378 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2018 14:11
Нураг, нураги, нурагическа цивилизация. Странни имена на още по-странни каменни строежи. Какво представляват те? Големи мегалитни кули, строени без спояващ материал между отделните камъни,
( Моля, кликвай върху снимките)
разпространени и строени на остров Сардиния до края на второто хилядолетие пр.н.е., включително и до присъединяването на острова към Римската република. Днес са известни около 7000-8000 нураги. Доказано е,че на всеки три квадратни километра е разположен по един нураг.
Сред учените изследващи нурагическата цивилизация отдавна съществува спор отностно предназначението на тези каменни градежи.
Теориите включват предположения за сгради със социални, военни, религиозни, астрономически и погребални цели.
Последните изследвания пък доказват, че са служели за домове, които включват силози за съхранение на храна и кула, която е ползвана за защита в случай на нападение.
Това е част от фактологията на тези причудливи каменни градежи. Изградени кой знае за какво, но част от тях останали на поста и до ден днешен.
Ние се отправихме към един от добре запазените нурагически комплекси наречен Санта Антина.
Пътувайки към него потънахме в колорита на италианското село и по-точно на сардинското.
Очевидно традиция в този край на острова e сградите да се изрисуват с епизоди от живота тук.
Някакво спокойствие лъха от всяка едно такова пано.
Спокойни, усмихнати и удухотворени са и самите хора в тези селца. За тях като, че ли животът е спрял и те се радват на щастливи старини.
Видяхме комплекса от далече.
Приближавайки се, изпитахме невероятно вълнение.
Не знам какво да кажа... Хем е величествено, хем е страховито.
Oгромните камъни, натрупани един върху друг, за да изградят този мегалитен комплекс, внушават чувство на страхопочитание.
Уникален е и начина по който са строени и особено там, където е таванът на помещението.
Тук вече разрушен...
Как са ги заклинвали тези камъни, как въобще са пренасяли огромните каменни блокове остава и до сега мистерия.
Ние се наслаждавахме на всичко това. Нахилени до уши се чувствахме като нурагически хора.
Опаааа....как ли е правилно да се нарекат хората живели тогава. Аз си ги кръщавам нурагически. А дали са имали нурагически цар.... кой знае. Абе май са само догатки, отностно всичко свързано с тази епоха.
Та, както казах вживявайки се в ролята на древни човеци искахме да разгледаме подробно навсякъде този сравнително добре запазен нураг.
Яко катерене по камънака падна, ама какво да се прави. Така достигнаме до всяко тайно кътче на комплекса.
Качихме се и на наблюдателницата най-отгоре на кулата.
Пред нас се ширна нурагическа гледка.
А в двора и едно малко нурагче.
После изморени от еуфория и катерене насам-натам в горещия ден седнахме да изпием по едно кафе, наслаждавайки се на приятната гледка и заредени с нурагическа енергия.